Добавена на юни 27, 2009

Джордж Оруел – „Почит към Каталония“

Почит към Каталония

(Интервю с Веселин Давидков от издателство „Кванти“)

Преди няколко години издадохте „Класици на анархизма“. Как се спхряхте именно на това произведение на Оруел?

Класици на Анархизма беше първата книга на издателство „Кванти“. Тя излезе през 2005 г. с огромното съдействие на доц. д-р Емилия Минева, която е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Впоследствие доц. Минева направи специализиран курс в университета и заедно с нея започнахме да мислим върху идеята за продължение на този сборник, в който да бъдат включени по-съвременни и дори настоящи автори. Така стигнахме до събитията в Испания от края на 30-те години на миналия век и с изненада установихме, че книгата Почит към Каталония на Джордж Оруел не е издавана на български език. Аз лично имах впечатления от самата книга (от чуждоезични издания) и от различни приятели и познати, като всички споделяхме мнението, че това е може би един от най-ценните документи за случилото се в Испания по това време. Така, след уреждане на авторски права, преводи, редакции и т. н., Почит към Каталония се появи на книжния пазар у нас в самия край на миналата година.

Защо според теб точно тази книга на Оруел не е била издавана у нас досега?

Защо книгата не е издавана в България до този момент е въпрос, на който аз лично все още не мога да си отговоря. И като казвам до този момент, имам предвид преди всичко периода преди 1989 г., тъй като за последвалите времена на Прехода отговорът на този въпрос е вероятно съвсем простичък – книгата не е комерсиална. Но за времето на социализма, когато книгоиздаването не е било обвързано с днешните проблеми и трудности на зависимост от пазара, фактът, че тази книга не е видяла бял свят е наистина странен. При всички случаи причините са политически и става въпрос за някаква цензура, но още по-странното е, че в този период биват издавани други книги на Оруел. Значи тоталитарният режим не е игнорирал Оруел, но е игнорирал една от неговите книги, което е една доста странна форма на цензура. Още повече, че става въпрос за книга, описваща събития, които се предполага да са много близки емоционално до душата на всеки социалист. И точно тази книга някои висши социалисти решават, че може би ще е опасна за някого или за нещо. Надявам се тази малка мистерия да събуди още по-голям интерес у днешните читатели, тъй като освен един наистина много въздействащ и впечатляващ разказ за Гражданската война в Испания, видяна през очите на един доказан майстор на перото, те ще разберат и ще си припомнят много неща и за така наречения тоталитарен режим от времето на Живков и тези преди него.

Как виждаш в днешно време развитието на анархистките идеи, породили в голяма степен Революцията от 1936 година и съпротивата срещу Франко?

Ако трябва да направя някакъв паралел между събитията от гражданската война в Испания и това, което се случва днес в глобалния свят като обществено политическо напрежение, бих казал, че нещата в по-голяма степен се различават, отколкото си приличат. На първо място ситуацията, а оттук и нагласите на хората са различни. Ако народът в Испания се вдига със съзнанието да защити нещо, до което по един или друг начин се е докоснал, днешните протести са преди всичко опити на протестиращите да бъдат чути. По един парадоксален начин Глобалният свят успява да разпокъса и антиглобализира съзнанието на недоволните от днешните реалности. Не мисля, че днес в съзнанието на протестиращите има такава единна и ясно очертана визия за бъдещето, каквато е съществувала тогава в Испания и която е обединявала не само като мислене, но и като действие хора от цял свят. Днес го няма онова, което Оруел е описал така: „Много неща не бях в състояние да проумея, в някои отношения всичко това дори не ми харесваше, но непосредствено осъзнавах, че то е нещо, за което си заслужава да се воюва“. Днес в очите на хората има повече разум и по-малко надежди и ако тогава да излезеш на протест – дори с оръжие в ръка – е означавало за протестиращия, че това по някакъв начин ще го приближи до крайната цел, то днес, поне според мен, протестът е вече само форма на лична култура и начин на мислене. Не искам да звуча песимистично, но смятам, че анархизмът, към идеите на който съм съпричастен и аз самият, днес е само един велик човешки идеал и ако предстои някаква революция, то това ще бъде една тиха, културна и може би дори електронна революция, която ще има за цел все повече да осветлява и обединява хората около този идеал. И накрая, все пак, нека не забравяме, че в основата на всички големи революции стои някой голям идеал.

СМ